Д-р Ирина Янчева: Всъщност пулмологията избра мен, имах късмет и с прекрасни учители
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Ирина Янчева е пулмолог, част от екипа на Отделението по вътрешни заболявания на МБАЛ „ Бургасмед “, преглежда и в ДКЦ на лечебното заведение. Завършва Медицински университет - София през 1990 година, а специалностите вътрешни заболявания и пулмология и фтизиатрия придобива надлежно през 1997 година и 2000 година Има многочислени участия в конгреси и симпозиуми по специалността.
Д-р Янчева, по какъв начин избрахте да се посветите на пулмологията?
Всъщност пулмологията ме избра, завършвайки Медицинския университет в София отидох по систематизиране в ОРБ Търговище и попаднах в поделение с профил пулмология. Прибирайки се в София имах щастието да попадна в Специализираната болница за интензивно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести - София област, която в далечната 1992 година се наричаше Областен диспансер по белодробни заболявания.
Кои бяха Вашите най-хубави учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и като доктор?
Когато започнах работа в София, попаднах в един прелестен колектив, основан от тогавашния шеф доктор Величко Димитров. В болничното заведение работеха пулмолози с дълготраен опит, от които получавахме поддръжка и упътвания. Когато към колектива се причисли проф. Милко Милчев, един от доайените на пулмологията в България, той ни оказа помощ да израснем като лекари и пулмолози, като ни съобщи скъпия си опит и познания.
Част от професионалния Ви път минава и през позицията на началник на COVID поделение по време на пандемията. Коя бе най-голямата компликация през този интервал?
Радвам се, че този интервал отмина, тъй като изключително първоначално беше освен мъчно, само че и ужасно. Ковид отделението стартирахме в Националната кардиологична болница в София на 4 ноември 2020г. За една нощ поделение от 40 кревати се запълни на половина. Срещу себе си имахме нещо изцяло непознато, нещо което ни убива. Идваше доста разнопосочна информация, а може би повече трябваше да приказват пулмолози и инфекционисти, тъй като въпреки всичко против нас имахме вирус, въпреки и нов. Не доближиха хора. В отделението работеха главно специализанти и студенти. Бързо достигнахме 80-100 кревати. Имаше реанимация с 12 кревати, като постоянно имахме 5-6 интубирани пациенти. В началото трябваше да се учим и ориентираме тъкмо какво се случва, какви промени настъпват и в кои системи, с цел да си изработим протокол за проучвания и лекуване, да добием убеденост и да заработим по-спокойно.
Без подозрение едно от най-големите провокации за хората, които живеят в урбанизирана среда, а и освен, е нечистият въздух. Какви са последствията от този актуален камшик за човешкото здраве, по какъв начин наподобяват те през очите на доктор, който всеки ден приема и лекува пациенти със болести на белия дроб?
Замърсяването на въздуха е проблем, който от ден на ден ангажира обществото, резултата от който усещаме може би най-осезателно ние, пулмолозите. В международен мащаб се регистрира нарастване на белодробните заболявания, усилва се процентът на ХОББ, т.е хроничната обструктивна белодробна болест, зачестяват и алергичните заболявания на дихателната система.
Как се промени потокът пациенти през последните години, какви хора ней-често търсят помощта на пулмолога?
Ако разделим времето на преди и след Ковид, би трябвало да отчетем, че след пандемията сякаш по-голяма част от пациентите заобикалят самолекуването и се насочват за консултация със експерт. А също, сякаш изчезна правилото през студените месеци да доминират инфекциите на горните дихателни пътища, а през лятото - стомашно-чревни инфекции. През миналия летен сезон имахме много работа и пулмолозите.
Кои правила се стремите да спазвате постоянно и при всички условия в общуването си с пациенти?
Това е постоянно да се отнасям към пациентите си с самообладание, съпричастност и обективност.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? - обичани книги, музика, дестинации за пътешествия.
В свободното си време обичам да съм в компанията на обичаните си хора. Обичам филми, изключително хубави криминалета, разходки измежду природата, боготворя спа-почивки. Харесвам престъпни романи и всякаква литература на тематика психоанализа
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците, с които сте в един екип и всеки ден посрещате пациенти, които търсят опора и излекуване от вас?
Преди всичко да са здрави, търпеливи, отдадени на специалността и пациентите и да имат вяра, че нещата ще стават все по-добре
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Ирина Янчева е пулмолог, част от екипа на Отделението по вътрешни заболявания на МБАЛ „ Бургасмед “, преглежда и в ДКЦ на лечебното заведение. Завършва Медицински университет - София през 1990 година, а специалностите вътрешни заболявания и пулмология и фтизиатрия придобива надлежно през 1997 година и 2000 година Има многочислени участия в конгреси и симпозиуми по специалността.
Д-р Янчева, по какъв начин избрахте да се посветите на пулмологията?
Всъщност пулмологията ме избра, завършвайки Медицинския университет в София отидох по систематизиране в ОРБ Търговище и попаднах в поделение с профил пулмология. Прибирайки се в София имах щастието да попадна в Специализираната болница за интензивно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести - София област, която в далечната 1992 година се наричаше Областен диспансер по белодробни заболявания.
Кои бяха Вашите най-хубави учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и като доктор?
Когато започнах работа в София, попаднах в един прелестен колектив, основан от тогавашния шеф доктор Величко Димитров. В болничното заведение работеха пулмолози с дълготраен опит, от които получавахме поддръжка и упътвания. Когато към колектива се причисли проф. Милко Милчев, един от доайените на пулмологията в България, той ни оказа помощ да израснем като лекари и пулмолози, като ни съобщи скъпия си опит и познания.
Част от професионалния Ви път минава и през позицията на началник на COVID поделение по време на пандемията. Коя бе най-голямата компликация през този интервал?
Радвам се, че този интервал отмина, тъй като изключително първоначално беше освен мъчно, само че и ужасно. Ковид отделението стартирахме в Националната кардиологична болница в София на 4 ноември 2020г. За една нощ поделение от 40 кревати се запълни на половина. Срещу себе си имахме нещо изцяло непознато, нещо което ни убива. Идваше доста разнопосочна информация, а може би повече трябваше да приказват пулмолози и инфекционисти, тъй като въпреки всичко против нас имахме вирус, въпреки и нов. Не доближиха хора. В отделението работеха главно специализанти и студенти. Бързо достигнахме 80-100 кревати. Имаше реанимация с 12 кревати, като постоянно имахме 5-6 интубирани пациенти. В началото трябваше да се учим и ориентираме тъкмо какво се случва, какви промени настъпват и в кои системи, с цел да си изработим протокол за проучвания и лекуване, да добием убеденост и да заработим по-спокойно.
Без подозрение едно от най-големите провокации за хората, които живеят в урбанизирана среда, а и освен, е нечистият въздух. Какви са последствията от този актуален камшик за човешкото здраве, по какъв начин наподобяват те през очите на доктор, който всеки ден приема и лекува пациенти със болести на белия дроб?
Замърсяването на въздуха е проблем, който от ден на ден ангажира обществото, резултата от който усещаме може би най-осезателно ние, пулмолозите. В международен мащаб се регистрира нарастване на белодробните заболявания, усилва се процентът на ХОББ, т.е хроничната обструктивна белодробна болест, зачестяват и алергичните заболявания на дихателната система.
Как се промени потокът пациенти през последните години, какви хора ней-често търсят помощта на пулмолога?
Ако разделим времето на преди и след Ковид, би трябвало да отчетем, че след пандемията сякаш по-голяма част от пациентите заобикалят самолекуването и се насочват за консултация със експерт. А също, сякаш изчезна правилото през студените месеци да доминират инфекциите на горните дихателни пътища, а през лятото - стомашно-чревни инфекции. През миналия летен сезон имахме много работа и пулмолозите.
Кои правила се стремите да спазвате постоянно и при всички условия в общуването си с пациенти?
Това е постоянно да се отнасям към пациентите си с самообладание, съпричастност и обективност.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? - обичани книги, музика, дестинации за пътешествия.
В свободното си време обичам да съм в компанията на обичаните си хора. Обичам филми, изключително хубави криминалета, разходки измежду природата, боготворя спа-почивки. Харесвам престъпни романи и всякаква литература на тематика психоанализа
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците, с които сте в един екип и всеки ден посрещате пациенти, които търсят опора и излекуване от вас?
Преди всичко да са здрави, търпеливи, отдадени на специалността и пациентите и да имат вяра, че нещата ще стават все по-добре
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ